Реабилитация - Даниил Хармс (1940)

Реабилитация
Даниил Хармс (1940)
Превод - Ембец

Без да се фукам, мога да кажа, че когато Володя ме фрасна в ухото и ми се изплю на челото, аз така го ударих, че той никога няма да го забрави. Вече след това го бих с чайника, а с ютията го бих чак вечерта. Така че той съвсем не умря веднага. Това не е доказателство, че крака му го откъснах още през деня. Тогава той си беше жив. А Андрейчо го убих просто по инерция, и в това себе си не мога да виня. За какво ми попаднаха под ръцете Андрейчо и Елизавета Антоновна? Кой ги накара да изскочат иззад вратата? Обвиняват ме в кръвожадност, казват че съм пил кръв, но това не е вярно: аз облизвах локвите и петна кръв – това е естествената потребност на човека да унищожи следите на своето, макар и дребно, престъпление. Също така не съм изнасилвал Елизавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девица и второ, аз имах работа с труп, така че тя няма как да се оплаква. Какво от това, че тя е трябвало да роди всеки момент. Нали аз извадих детето? А това, че той не бе за нашия свят, не е моя вина. Не аз му откъснах главата – причината беше тънката му шия. Не беше създаден той за грешната земя. Истина е, че размазах с ботуша по пода тяхното кученце. Но това вече е цинизъм – да бъда обвинен в убийство на куче, когато тука, може да се каже, са унищожени три човешки живота. Детето не го броя.
Е добре: във всичко това (мога да се съглася) е възможно да се види известна жестокост от моя страна. Но да се смята за престъпление това, че седнах и се изходих върху своите жертви – това вече, да ме извините, е абсурд. Изхождането – това е естествена потребност, и следователно, съвсем не престъпна такава. И така в крайна сметка, разбирайки опасенията на моя защитник, се надявам въпреки това на пълно оправдаване.
С уважение