Бира и цигари 2

Е накратко това ще кажа:
Живея в среда съставена от отрова и стрес. Отровата е във въздуха, храната, пиенето, препокриващите се електромагнитни полета и други излъчвания. София. Стресът пък убива отвътре, партньор на външните отрови. Начинът на живот е несъвпадащ с структурата на тялото ми. То е приело тази форма поради еволюционно приспособяване към среда, която не е нито градска, нито селска, а съвсем друга е била тогава.
Аз не мога да премахна нито отровата, нито стреса, нито средата на обитаване изкривяваща тялото ми, но мога да си помагам да нося на повече бой – да нося по-добре на тези отрицателни фактори. Пристъпвам дами и господа към следната програма, целяща да засили моите съпротивителни сили и така да покачи както чувството за оцеляване, така и на общ психо-био комфорт:
1) месеца се разделя на три декади. Първата се тъпча с витамини. Втората със зеленчуци. Третата с плодове. Ако покрай мазните отвратии които ям добавям стриктно тези неща, моето тяло ще ми е благодарно.
2) Кислорода ще прониква дълбоко и измива моя организъм сутрин след ставане и вечер преди сън. Дихателните упражнения сутрин преди закуска са вместо сутрешна цигарка, а тези преди сън – да помогнат на спането да ме регенерира по-качествено.
3) Отново преди сън и след ставане контриране на безкрайното заставане през деня в неестествени за моя вид бозайници пози, чрез бързи упражнения за врат, кръст и гръб.
4) И естествено продължава вечната война никой ден никога да не минавам половин кутия цигари, а да се старая въобще да не я достигам. Не бива да се поддавам на негласното изискване на нашата цивилизация да съм постоянно в пристъп на стимулантен ентусиазъм. :)) само две-три кафета на ден демек ((: Няма да си изхабявам био-запасите само за да съм светещо адекватен на глупавия филм, я!
Пожелайте ми успех, другари психонавти, защото аз ви го пожелавам от все сърце! Да намалим дискомфорта на битието, и да го превърнем наистина във ваканция от нищото! Животът е секунден проблясък в безкрайното нищо. Да му се радваме адекватно, да не се поддаваме на циркулиращите глупости, които при най-малък шанс ни отнасят като сламки, завъртайки ни във водовъртежи от безсмислие..

Бира и Цигари част 1

Всяко поведение има смисъл – причина и цел. Тоест поведението на човек е плод на причина, на ситуация към която поведението е реакция. Тази реакция е породена от причина и следва дадена цел. Целта на живите организми е да оцелеят, ако е възможно – комфортно да оцелеят. Повтарящ се тип дейност, част от характера на някой, това се нарича в социалните науки “стратегия за справяне”. Антропологията го нарича “стратегия за оцеляване”, но аз предпочитам по-социологическата “стратегия за справяне”. Ако човек погледне себе си и попита “що за стратегии за справяне прилагам”, той трябва да има два главни под-въпроса: 1) със какво се справям и 2) как се справям. Тоест какво точно е породило/поражда това мое поведение и защо именно такава е моята реакция.
Анализаторът има два коза в ръкава си, той знае, че двете цели са оцеляване и намаляване на дискомфорт/покачване на комфорт. По дефолт всяка стратегия за справяне има за цел оцеляването и комфорта, а променливите са именно а) конкретната ситуация която изисква тези усилия и б) конкретните усилия полагани в тази ситуация.
Обръщайки наопаки въпроса, може да се попита “какво заплашва моето оцеляване” и “какво ми покачва дискомфорта”, в дадени ситуации, за да се изчисли кои точно елементи на ситуацията са причината на прилаганата стратегията за справяне. След това се разглежда какво предлага стратегията за справяне като реакция към тези стимули.
Да вземем смазването с бира. Както и цигарите, така и алкохола са социални дроги – човек прекалява със тях най-вече когато е в компания. Веднага имаме базисна основа на разсъждението: “прекаляването с цигари и алкохол е стратегия за справяне при контакт с други хора”. Докато бирата не се пие прекомерно докато човек е на работа – не е прието – цигари се пафкат и там. Прекаляването с бира става така символ на “свободното време” и съответно “доброто прекарване”, някак си с линейна прогресия – “колкото повече ще изпия, толкова по-добре ще е прекарано свободното време”. Но не всяко свободно време, а свободно време с други хора, най-вече с приятели. Но въпреки тези разлики и двете системни прекалявания – никотинови и алкохолни – си остават белег на стратегия за справяне, практикувана от индивида по време на непосредствен, близък контакт с други индивиди. Сам по себе си индивида няма да прекалява с нито едно от двете системно, а само ако има специален, най-често лош, повод.
Ако бирата е хапче за добро прекарване, то кое е лошото прекарване с което се борим? Тук може да се използва както логика за общочовешкото, така и да се разгледат елементите на опиянението и от тях да се изведе това, на което бива противодействано.
Общо човешкото добро прекарване е в намаляването на дискомфорта. Приемаме че вече е нахранено човешкото същество, температурата на околната среда се издържа, не е отвратително изморено – какво друго остава? Това друго е скрито вече под много слоеве стратегии, маски и фрагменти при порасналите човеци, но се вижда ясно при малките деца и домашните любимци – те искат а)сигурност; б)любов; в) игровитост.
На тях им е хубаво когато са обичани, няма заплахи и си играят. Лошо им е когато са заплашени, не чувстват обич и не им дават да играят. Ако това са нашите три базови стимули засега: липса на обич; липса на сигурност; липса на спонтанна игра; то цигарите и бирите си разделят тази територия приблизително така: цигарите помагат да се притъпим – да не усещаме че чувстваме заплаха или липса на обич; а бирата добавя вече отгоре своя заместител на обич, сигурност и игра. Накратко:

Социален контакт изисквания -- За да е комфортен са нужни любов; сигурност; игра
Социален контакт липси -- Липсват любов, сигурност, игра
Цигари -- Притъпяват усещането на липса
Бира -- Дава бирена любов, бирена сигурност, бирена игра.

Така цигарите “успокояват”, а бирата “развеселява” (или там дава увереност/разгонва/разгневява). В съчетание един с друг двата наркотика тласкат към нарастваща залоупотреба – колкото повече се пуши и успокоява човек, толкова повече трябва да се развеселява с бира, а колкото повече е развеселен, толкова повече се успокоява с цигарки. Доближи ли се специфичната еуфория, тогава се включва механизма на чикиите – че става все по-хубаво, и ако продължа, ще изчезна съвсем във вечен облак удоволствие. Но чикията достига своя край с оргазъма, а никотинено алкохолната чикия свършва с падане и заспиване. Миражът на навлизането във вечния облак от удоволствие ще се появи отново утре.
Отделно, тъй-като цигарите и алкохола са свързани в подсъзнанието и с череп и кости – смърт – при прекаляването с тях винаги присъства и неизявена докрай самоубийствена наклонност. Самоубийството е крайната “стратегия за справяне” с дискомфортите на бититето, която е много примамлива, но поради страха че няма да има “кой” който да се радва на резултатите, е оставяна в сянка, да обикаля периметъра на купона.