Един опит за обобщено описание на "придобития Аз", с трансцедентални елементи

Ембец

Придобит Аз и Свят
Придобитият Аз е Аз-ът, с който човек се сдобива още като бебе, като дете, който задава основите на следващите надстройки и по-горни пластове трупани през годините.
Първоначално бебето няма структуриран Аз, мешавица от сетивна имформация и биологични импулси. Впоследствие започват да се появяват първите структурирани Аз системи, които обаче са краткотрайни. Те се появяват за часове или минути, при благоприятни обстоятелства, и след това, при промяна на обстоятелствата отново се разпадат. С време, някои структури се задържат, съществуват все по-дълго, докато най-накрая не "захапе" - не се появи определен въприемащ Аз, който се самоподдържа и се защитава с всички сили срещу своето потенциално разпадане (Клайн). Възможно съставен от 2-3 сродни Аз-а, които с времето са се слели и индивидът прелива от единия в другия според ситуацията.
Азът който се изгражда се организира от интериоризирани родители/родителски фигури - Суперего (Фройд). Буквално се появяват вътрешни мама и татко, които да играят ролята на регулатори, на точка за сравнение, с която се правят преценки. Впоследствие индивида продължава да интериоризира другите външни въздействащи фигури (даскали, приятели, любовници)но по същите механизми както най-ранните. Годините минават, опит се трупа, но механизмите са си инфантилните от детството. О, изненада.
Аз-ът не е само ментален. Чрез механизмите на подсъзнанието Азът въздейства пряко и на вегетативната нервна система (така се появяват както астми, обриви, ракове и инсулти, така и чудодейни изцеления). Целият организъм отразява структурата на Аз-а, и различни хронични състояния на части на тялото отразяват, са физическото измерение на, хронични състояния на Аз-а (Райх).
Родителите създават (чрез действия, бездействия, изреченото и неизреченото)Аз-а на детето според своите нужди, не нуждите на детето. Те имат нужда от дете което е А, Б, и В, и с много мъки и драми, детето се научава да бъде А, Б и В, или поне да имитира че е А, Б и В, или поне непрекъснато да се стреми да бъде А, Б и В. По подобен начин, другите индивиди, влизащи в контакт един с друг, също искат другия да задоволи някакви техни нужди, желания (Янов). Безкраен кръг от болни придобити Аз-ове предавани от поколение на поколение, посредством културните механизми на нашия патриархат. Пост-аграрен патриархат, все още изграден на "създаване чрез пречупване/доминиране" - на животните, на хората, на природата, на себе си. Умелото пречупване на себе си и другите дори е "добродетел".
Съответно, първоначалните механизми на изграждащия се Аз и неговите взаимоотношения със света, са подчинени на това да отгатнеш, да разбереш какво искат външните сили, и да се опиташ по един или друг начин да им го дадеш, за да те оставят на мира (за да те обичат).
Следват години дискомфортен живот, в които човек се опитва по различни начини да изпълни имагинерни условия, които да му донесат обич и комфорт, вместо това стреса и болежките се натрупват, и след това идва смъртта. За много хора - единствената останала надежда за покой и обич.

Придобит Аз и Бог
Когато се казва, че Бог е дал на човека свободна воля, не се има предвид, че стартовата точка на човешкия живот е свободната воля. Свободната воля е дар, за който човек трябва да положин внушителни усилия, за да доближи поне. Да се следват сляпо механизмите на придобития Аз не е свободна воля, не е контакт с божественото. Иначе щеше да излезе, че всички които правят това което се иска от тях, всички които автоматично следват правилата, законите, морала и изискванията на своята среда, които следват тенденциите и играят очакваните роли - проявяват свободна воля и са в контакт божественото. Не не са. Дори и ако ходят на църква и четат псалми не са. Дори ако се страхуват от невидим господар не са. Те са марионетки, живеещи в страх и болка, с пикове и спадове на агония,които се опитват цял живот да задоволят имагинерните изисквания на своя китеник от натрупани фрагменти наречен "Аз". А за да има усещане, че тези изиквания не са илюзорни, трябва да се поддържа с воля (и вещества, рутини, психически похвати) определен транс, определен стил сънуване, който обикновенно може да бъде разклатен само от болест или катастрофа, но при първа възможност човек се връща към съня си. Това е съществуване в сън управляван от стихийни външни и вътрешни сили и повърхностно подреден от критериите на придобития Аз.

Аз и Божественото
За да почуства Бог, човек трябва да е гол, да е съблечен, да си е съблякъл Аз-а. Не да си "потиска Аз-а" чрез самоизмъчвания - това е поведение на болна маймуна. А да съблече придобития Аз, за да може да... не "види", не "чуе", не "разбере", а за да "преживее" себе си, да преживее в реално време себе си като индивид. Не да хвърли бегъл контролиран поглед на някой от имагинерните образи на себе си, изтъкани от болните механизми на придобития Аз, а буквално да преживее себе си.
Пълното събличане на Аз-а, пълното замлъкване на вътрешните диалози, пълното изчезване на фантазиите на живота в транс - в тези моменти - човек е себе си и контактът с божественото е възможен.
Не с някаква аморфна уродлива фантазия, не с имагинерна властова фигура, не с антропоморфна персонификация на своите нужди и страхове, а именно с божественото - онова което прави всеки атом и всяка секунда сакрални, божествени, онова което вдъхва тържествен живот във всичко и винаги го е вдъхвало, но буквално е нямало "кой" да го забележи, да го преживее, а вместо "кой" е имало придобит Аз, филтрираща дреха, която обезобразява света и носещия я.

Придобит Аз и тяло
Тялото е Индивида. Душа+психика+тяло - отделни понятия, но в рамките на нашия земен живот и трите са различни измерения на едно и също. Три страни, три прояви на един индивид, на три нива. И едното не е в другото което не е в третото. Не сме матрьошки. Не сме мозък в куфар с ръчички, крачета и гениталии. Не сме призрак в машина. Или поне не би трябвало да сме.
За съжаление, до ден днешен и домашните любимци и децата и възрастните биват "оформяни", чрез техники за пречупване, за "тяхно добро".
Т.е. когато се появи в този свят още един индивид, още един бъдещ Аз, той не се оставя да еволюира до състоянието на човек със скороста и в условия които са най-малко травматични. Напротив - индивида от началото се подлага на система от пречупвания, понасяне на непоносимото, разбиране на неразбираемото, обичане на омразното, и израства не свободен човек преживяващ себе си, а имитация на човек. Не бозайник превърнал се в човек, а бозайник пречупен да имитира човек, като вярва че не имитира а е, посредством поддържането на определен транс, научен чрез показване и имитация.

На пречупената маймуна не може да и се има доверие. Тя оставена "без контрол", ако и отслабне по една или друга причина действието на Суперегото (например алкохол, наркотици), тя ще изпълнява детските си желания за садизъм и мазохизъм, доминация и подчинение. На истинския човек може да му се има доверие. Той познава себе си, а не малко петънце от себе си.

Светът в който живеем е буквално свят на вечна война на всички срещу всички, или хаотична, или строго регламентирана (Хобс, Фуко). Ако една пречупена маймуна не крие това от себе си, тя ще полудее от страх и агресия. И ще пие успокоителни, за да се върне в още по-ограничено подобие на своя транс. Малко индивиди издържат да видят войната и да приемат че тя е там, а не да избягат във фантазия, че това е "параноя", която "трябва да бъде излекувана", за да стане "отново нормален".
Ако една пречупена маймуна разбере че е пречупена маймуна и си каже- "ок, да видим какви са параметрите на моето нещастно състояние, и доколко и как мога да надхвърля (to transcend) това състояние, да излекувам себе си, да "надскоча своя Аз", да се "родя отново", да "се върна вкъщи", да "почувствам директно божественото", тогава се появява шанс за свободна воля, за преживяване на сакралното на битието, за интегриране на разпокъсания агонизиращ Аз в нещо по-истинско, за възстановяването на прекъснатите връзки между тяло-психика-душа.
Повява се шанс за емпатия и съпреживяване не като стилизирано "съчуствие" продиктувано от изисквания на придобитият Аз, а като реално преживяване на другия като истинска личност, следствие на реалното преживяването на себе си като истинска личност, носител на сакралната искра, творение на божествени сили, свещенна проява на волята на Бог, чрез автентична свободна воля.


Деконструкция на Аз-а
В смисъл не буквално разглабяне, а по-скоро усилено изучаване. Не опити да се разтегне властта на придобития болен Аз над всеки нов елемент, който бива забелязан, а опити напротив - да се наблюдават процеси в естествено състояние и правене на изводи от това. Секунди на вътрешна тишина и реално преживяване на себе си и божественото са секундни проблясъци но си струват всичко.
Надеждата за спасение не е чрез компулсивно изпълняване на имагинерни заповеди на придобития Аз с (напразната, в тези условия) надежда за малко покой и любов. Напротив - надеждата за спасение е в постепенното изследване и префасониране на тази дреха. И епизодичното и пълно сваляне, за пряк контакт със сакралното.