Хармс за Пушкин

Седи си Пушкин у тях си и мисли:
"Аз съм гений, добре. Гогол също е гений.
Но нали и Толстой е гений и Достоевски, бог да го прости, е гений!
Кога ще свърши всичко това?"
И тук всичко се свърши.

Зимна приказка - Даниил Хармс

Стареца, без да знае за какво, тръгна да ходи в гората.
После се върна и каза: - Бабо, а бабо!
- и бабата директно падна.
От тогава през зимата всички зайци са бели.

Реабилитация - Даниил Хармс (1940)

Реабилитация
Даниил Хармс (1940)
Превод - Ембец

Без да се фукам, мога да кажа, че когато Володя ме фрасна в ухото и ми се изплю на челото, аз така го ударих, че той никога няма да го забрави. Вече след това го бих с чайника, а с ютията го бих чак вечерта. Така че той съвсем не умря веднага. Това не е доказателство, че крака му го откъснах още през деня. Тогава той си беше жив. А Андрейчо го убих просто по инерция, и в това себе си не мога да виня. За какво ми попаднаха под ръцете Андрейчо и Елизавета Антоновна? Кой ги накара да изскочат иззад вратата? Обвиняват ме в кръвожадност, казват че съм пил кръв, но това не е вярно: аз облизвах локвите и петна кръв – това е естествената потребност на човека да унищожи следите на своето, макар и дребно, престъпление. Също така не съм изнасилвал Елизавета Антоновна. Първо, тя вече не беше девица и второ, аз имах работа с труп, така че тя няма как да се оплаква. Какво от това, че тя е трябвало да роди всеки момент. Нали аз извадих детето? А това, че той не бе за нашия свят, не е моя вина. Не аз му откъснах главата – причината беше тънката му шия. Не беше създаден той за грешната земя. Истина е, че размазах с ботуша по пода тяхното кученце. Но това вече е цинизъм – да бъда обвинен в убийство на куче, когато тука, може да се каже, са унищожени три човешки живота. Детето не го броя.
Е добре: във всичко това (мога да се съглася) е възможно да се види известна жестокост от моя страна. Но да се смята за престъпление това, че седнах и се изходих върху своите жертви – това вече, да ме извините, е абсурд. Изхождането – това е естествена потребност, и следователно, съвсем не престъпна такава. И така в крайна сметка, разбирайки опасенията на моя защитник, се надявам въпреки това на пълно оправдаване.
С уважение

Сузукири

Михних бохаймен
Джегето у палпа
Нарудна шалаха
Карабадам дам
Урду бахенщрассе
Гаел кулдасакса
Шогун камикадзе
Пана-тоши-баба

Мой кемпф

Путин мутин барабутин
Тръгнал с коня за мезе
За луканка с малко шпек
Миролюб говна отсял
А когато някой каже
Че Кадафи кадаиф
Създърмата той отсича
И я слага във муштук
И там, и тук
И там, и тук

Изто(чни)к

Кюнци има у мазето
И калъфи за закуска
Със компот от зрели вишни
Вишну сяда за сефте
На неврозното кюфте
А кафе на канапе
Като лайна във дъжда

Газатка

На бохемското равнище
Той хлебарките увива
И засилва строго скеле
На цимента капки мента
Аз не знам защо тогава
В кецовете има сол

Скоропостижно, небрежно, но книжно
Тревожно, безбожно отиде назад
Със задна задача зачена Бокачо
Че чумата чинно разяжда меса
Междинната тъкан, хрущяли и жили
Плацента акцента измести навън
Сакън!
Самодиви ебат самоед.

Мушмулата каза "Гошо!"
"Мушмулата!" каза Гошо
Аз "поемата" написах
"Аз" поемата написах
И напипах пак зърна
Ех! Тъга
Брех! Та на
Брехт! Анал
Манол

Анален едип

Аз! Твореца на говнеца
Със разтворената длан
вдъхнах дух на тази глина
От реброто костен мозък
За всеядната Наташа
Шарени инертни цици
Ще увиснат пълни с трици
А във бръчките големи
Бадеми

жигодолор

Коленете на успеха
Коленето на конете
И контето във контекста
На желирани ръце
Пуйка гушата размята
Чанта трака в мрака